Бñ€ð°ðºñŠñ‚ нð° Ðœð¸ñ Аñ€ð½ð¾ñ‚

Докато предÑедателÑÑ‚ на СеÑÐ¸Ð¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ñъд произнаÑÑше думите, затворникът Ñе обърна надÑÑно в приÑтанището и погледна към мÑÑтото, където знаеше, че Ñтои жена му. Той привлече вниманието й и Ñе уÑмихна. Какво значение, ако има такова, предаде уÑмивката, той може би знаеше. Ð¢Ñ Ð¼Ð¾Ð¶ÐµÑˆÐµ Ñамо да гадае. ВероÑтно е било предвидено да бъде по-небрежна, по-лекомиÑлена уÑмивка, отколкото Ñе поÑвÑва в дейÑтвителноÑÑ‚. Робърт Шампион вероÑтно не е имал такъв пълен контрол върху муÑкулите на лицето Ñи, както би желал. Имаше преÑледван, тревожен поглед към очите, внушение за неудобна бледноÑÑ‚ по цÑлата физиономиÑ, което по-Ñкоро отклонÑваше впечатлението, което Ñ‚Ñ Ð½Ðµ Ñе ÑъмнÑваше, че той възнамерÑва да направи. Ð¢Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°ÑˆÐµ мъжа доÑтатъчно добре, за да е наÑÑно, че нищо нÑма да му хареÑа по-добре от това, че Ñ‚Ñ€Ñбва да предположи, че той гледа на цÑлото производÑтво Ñ Ð³ÐµÐ¹ бравада, Ñ Ð¿ÑŠÐ»Ð½Ð¾ безразличие, както за влаÑтите, които бÑха, така и за наказанието, което те бÑха отредили него. Ðо дори и изражението на лицето му да не показваше, че за момента мъжът има надмощие, безцеремонниÑÑ‚ начин, по който надзирателите го Ñковаха по Ñтълбището и изчезна, би бил доÑтатъчен предотвратÑване на вÑÑкакво впечатление, че е напуÑнал Ñцената Ñ Ð¾Ñ€ÐµÐ¾Ð» на доÑтойнÑтво.